Мястото

Мястото
Чехослoвашкия клуб на ул."Кракра" 15, в чиято зала се провеждаше милонгата Танго бар

събота, 8 декември 2007 г.

12 декември - последна милонга за 2007 г.

Милонгата Тангобар ще излезе в коледна ваканция между 15 и 31 декември. На 12 декември ще се проведе последната милонга за 2007 г., и за да отбележат това организаторите са подготвили една по-специална вечер. Освен обичайната музика и танци ще има:

- Връчване на наградата за най-редовен посетител за 2007 г.
- Tомбола с награди за всички присъстващи.

Ако танцувате танго и ако сте в София не пропускайте това специално събитие!

3 коментара:

Tzveti каза...

ТЪГАТА МИ ПРАВИ КОМПАНИЯ
Това е перифраза на заглавието на книгата "Светлината ми прави компания" на известния кинооператор Свен Никвист, който казва, че "...камерата е инструмент, който улавя промените в човешката душа, отразени в лицето." Направих тази асоциация снощи на празника. Не е ли подобен "инструмент" и танго, изразяващ промените в човешката душа чрез движения?
Много пъти съм се опитвала да определя какво е танго само с една дума, но която и да е тя, не изразява цялото му съдържание. Да, танго е любов, страст, мълчание, съпричастност, тъга, носталгия, очакване, "съспенс", ако щете, недоизказаност, смирение, и какво ли още не... А какво ми носи танго? Отговорът също не е еднозначен - подобно на въпроса в английски език, когато те питат какво означава глаголът "get", отговорът е: "О, ако можеш да отговориш на този въпрос, значи, че знаеш английски!" Танго ми носи самочувствие, начин на себеизразяване - и чрез милонгите, и чрез танца, и чрез блоговете. В танго намерих приятели, с които дори не си говорим, разбираме се само с едно кимване, с жест, с усмивка - нещо, което ми се случва все по-рядко навън, извън танго-общността.
Да, всеки е различен и особен в танго, споделяла съм го и друг път - всеки идва тук от някакъв дефицит, нека не звучи грубо. Заради красотата на танца, разбира се, но и от човешка неудовлетвореност от нещо. Танго запълва определени липси, и то по начин, който няма еквивалент.
А защо тъга? Защото, когато човек е щастлив, той е егоист. Той мисли, че целият свят е щастлив като него и няма сетива за страданието наоколо. Когато обаче същият този човек изпадне в състояние на тъга, най-общо казано, сетивата му се променят, обострят се и светът за него придобива други измерения. Така мисля, че е и в танго - ако нямаш сетива за музиката и ритъма, ако не усетиш езика на тялото, на докосването, ще ти е скучно и бързо ще избягаш.
И нека се върна на празника снощи. Ше се въздържа от коментар относно организацията на празника и ще кажа само, че се чувствах прекрасно! Чувствах се У ДОМА. Усещане, което дължа на всички вас, приятели тангероси, организатори, учители, съмишленици, "различници"! Дори вече и Филип, който явно няма да спре със своите "мятканици" по дансинга, създава особен колорит поне с визията си - с червения шал и сериозен вид става за ефектни снимки. Ще кажа и две думи само за демонстрациите на двойките - невероятно удоволствие ми доставиха, а когато снимах с фотоапарата Иво и Надя, забравих да снимам...
Така че увита в шала и болна, обзета от тъга и затова, че точно на празника не мога да участвам в нещата, се чувствах великолепно! И нека завърша пак с цитат от книгата на Емилия Попова (да пукна, ако се сетя заглавието - не я търсете, тя е архитект, от В. Търново, възрастна жена!), че... "щастието е чувство за принадлежност." И тъй като дълбоко вярвам в това, въпреки тъгата снощи, вие ме направихте щастлива!

Tzveti каза...

P.S. Книгата на Емилия Попова, която цитирам по-горе, се казва "Сирак си, Господи!"

Tzveti каза...

ДУХОВЕТЕ НА ТАНГО
Снощи ми се пак получи
нова стъпка да науча...
и когато аз танцувам,
от баланса се вълнувам,
а не трябвало така -
туй е грешка и беда!
Стъпва се едва-едва,
върху кавалера лягаш,
няма ти къде да бягаш...
Почнеш ли да се огъваш,
в стъпките му да се спъваш,
стойката ти ще е грешна
и походката ти - смешна!
Научи се ти да ходиш,
не във тъмното да бродиш -
толкоз просто е и ясно,
няма нищо тук опасно!
И крака опъвай точно,
премести го бързо, срочно,
и се довери в баланса
на партньора си във танца!
Отпусни се, разбери,
просто нищо не прави!
Красотата тук в баланса
е на двойката в каданса -
няма ти сама да стъпваш,
кавалера си да дръпваш,
и сама да го парираш,
порива му да блокираш!
Забрави различни моди,
остави се да те води -
дай му сили да ти казва
с тялото, че те ухажва,
ще почувстваш тръпка силна
и ще бъдеш много стилна.
Ще усетиш пак крилете
в тангото на духовете...